Световният ден на ползваемостта се чества за четвърти път. Тази година фокусът е върху транспорта и особено върху влиянието му върху околната среда. Днес по случай повода из целя свят има 170 събития в 43 страни на тема ползваемост на гари, пътища, превозни средства, паркинги, пътни знаци, маркировки, кръстовища, КАТ, закони за транспорт и други, ако има такива.

Организаторите дори са предложили танспортно предизвикателство. Отговаряте на няколко въпроса и сайтът ви дава възможност да сравните собствения си дневен въглеродно-двуокисен отпечатък с този на другите хора.

За ползваемостта на придвижването в България

Сещам се веднага за магистрала Хемус и вечните ремонти и съответно постоянните задръствания. По коледа през 2006 година наблюдавах една километрична опашка. Е, миналата седмица участвах в една такава, но в посока към София. Причината за опашката е абсолютно същата - ремонт на едно от платната, събиране на двата потока в едното платно, което е разделено на две точно по средата и обслужващите магистралата не се сещат да изместват разделителите малко вляво или вдясно в зависимостта от натовареността на трафика в едната посока.

А като преминем задръстването по магистралата и опитаме да влезем в София по околовръстното пак си намираме повод за деня на ползваемостта. Таксиметров шофьор, с който се возих преди няколко дни сподели мнението, че пътният възел на Симеоновско шосе и околовръстното е недовършен, но това е малкият проблем. Голямата глупост била, че сега пак щели да затварят околовръстното, за да правят възел и на Драгалевско шосе. Чудеше се човекът защо не са направили двата възела едновременно.

Има и хубави неща в нашия транспорт. Ползването на светлини за движение през деня прави автомобилите по-видими и съответно намалява броя на произшествията. Нашият закон за движение по пътищата изисква движение с включени светлини през деня в студеното полугодие.

Чудесно нещо по спирките на автобусите са колонките, които показват след колко време пристига даден автобус. Наблюденията са ми скромни, но предвижданията винаги са били точни - автобусът идва след толкова минути, колкото пише на колонката.

Любимата ми тема в градския транспорт са перфораторите. Едни такива изплезени, чучнали между прозорците. Разположени са на високо, за да се стигат трудно.

А имената на улиците, които нямат имена. Винаги съм се чудел, как могат по американски и други чужбински сайтове да дават указания за шофиране до някъде под формата на “завийте по еди коя си улица”. Става, защото на всяко кръстовище има табели с имената на улиците. У нас указанията се дават под формата на, чакай сега да преброя, “завийте по четвъртата пряка”.

Честит ден на ползваемия транспорт!ден на ползваемостта, пътища

Използвам вградената функционалност на Уиндос за отдлаечен достъп (Remote Desktop Connection). Използвам и виртуална частна мрежа (VPN или Virtual Private Network) за по-голяма сигурност на достъпа.

Дотук добре. Понякога връзката е невъзможна. Когато в офиса е гаснал токът, просто получавам съобщение, че компютърът е недостъпен. Когато доставчикът ми на Интернет има проблеми и не ми доставя Интернет, нищо не получавам. Днес обаче получих интересно и много безполезно съобщение. Досега не го бях виждал. След като го видях обаче, не разбрах какъв е проблемът. Единственото, което разбрах, е че не мога да се свържа със служебния си компютър. Разбрах го по трудния начин - връзка не се получи.

Ето и самото съобщение.

Гласи: A device attached to the system is not functioning. Бутон: OK
В превод: Устройство, прикачено към системата не работи. Бутон: Добре

Съобщението правилно е обозначено като критично - червеният кръг с кръст в средата трябва да означава “не можеш да продължиш докато не се намесиш”.

Текстът е безполезен, защото не казва:

• Кое устройство не работи.
• За каква система става дума. Вероятно Уиндоус.
• Дали устройството е прикачено към системата (каквото и да е система) у дома или системата в офиса.
• Какво не му работи на устройството. Вярно е, че може и да не е известно, но трябва да се упомене дори това.
• Какво да направя, за да избегна проблема, като например подкарам устройството.
• Какъв ще е ефектът от неработенето на устройството - че няма да мога да се свържа с отдалечения компютър.

Съобщението завършва с копче Добре. Кое му е добрето! Грешен избор на име: не мога, съдейки по името на копчето, да разбера преди да натисна OK, какво ще стане когато натиска OK. Копчето трябва да се казва Затвори (Close), защото точно това прави - затваря прозореца за отдалечен достъп до другия компютър.

По-нормално съобщение би било: Абе нещо се омаза отсреща. Не се знае какво и защо, но няма да се получи връзка. Като стигнеш до отдалечения компютър направи еди какво си. Бутон: Затворисъобщения

Попаднах на този въпрос в една тема от 2006 година в клубовете на Дир.бг. Исках да се включа там и да отговоря на въпроса, но за жалост не разбрах как се прави. Може темата да е изчерпана и затворена вече.

Участниците в темата са предложили някои възможни преводи като трохи от хляб или меню-пътечка. Човекът, предложил меню-пътечка правилно отбелязва, че понятието бива да се преведе смислово а не буквално (като cookie = бисквитка и skyscraper = небостъргач). Разбира се, в буквалния превод няма нищо лошо, но понякога звучи тромаво и различно и трудно се възприема.

Преводът е по-прост: breadcrumbs = пътека и показва какви стъпки са нужни за достигане до дадена страница или единица съдържание ако тръгнем от началото. С други думи: местоположението на текущата страница в йерархията на съдържанието на сайта.

Думата пътека правилно отразява смисъла на понятието breadcrumbs. Кратка е. Утвърдена е в българския език. Лесно разширява значението в желаната посока без да звучи глупаво или смешно.

Пътеки в сайтовете

Дали да използваме пътеки в сайтовете? Да.

Пътеката показва на потребителя къде се намира в момента. Подобна индикация не е нужна постоянно и не всички хора я ползват. Тя обаче служи като маяк. Наличието и дава увереност, че не сме се загубили. Винаги можем да погледнем пътеката, за да разберем къде сме и как текущата страница стой спрямо другите страници в сайта.

Пътеките:

• Показват на хората къде се намират в момента. Позволяват лесно да се ориентираме за положението на текущата страница в сайта. Особено полезно при попадане в дадена страница през търсачка или препратка от друг сайт.
• Показват йерархия или път. Не показват историята на ползване на сайта - човек може да стигне до една страница по много начини.
• Дават бърз достъп до горните нива в сайта, включително началната страница. Позволяват лесно да се върнем назад.
• Не създават проблеми на потребителите. Има хора, които не ползват пътеките, но няма хора, които да сбъркат предназначението им.
• Заемат много малко място, но пък се наират на видно място в страницата.
• Винаги са разположени хоризонтално и показват йерархията или пътя от ляво на дясно (обратно за пишещите в обратна посока). Най-вляво е началото, основната папка или директория или друга йерархична основа. Най-вдясно е текущата страница.
• Между всеки два елемента в пътеката има едно ниво разлика. Прескачането на нива не се разрешава.
• Всеки елемент, освен текущата страница, е връзка, която води до съответната страница. Разбира се текущата страница не е връзка, защото не е приемливо една връзка да води към себе си.
• Елементите са разделени с малки символи. Обикновено са >, но може да се срещнат и други като / и :. Преди първия елемент и след последния няма символи.
• Някои разновидности показват критериите, по които е филтрирано дадено съдържание. Например, ако сайт показва всички населени места в Европа, а ние сме филтрирали съдържанието, за да виждаме само селата във Видинско, пътеката би била: България > Видинска област > Села.

Едно на ум. Пътеките не са лечение за лоша информационна архитектура или недобра структура на сайта. Те са помощно средство.

език и текст, информационна архитектура, понятия

Точно изпълненото съгласуване може да бъде ключово за успешния резултат на много нива. Най-трудно е съгласуването на разнопосочни процеси, когато всеки играч има свои методи и срокове. С усложняване на задачите при проектиране на взаимодействието, екипите, които намират решения, трябва да се развиват, за да отговарят на тези нужди. Вече е нормално да се работи с екипи в различни времеви пояси и с хора, говорещи различни езици, а съгласуването на усилията е жизнено важно за успеха на проекта.

За да се намират взаимодействени решения овреме и точно, те трябва да пасват на многослойни метафори и да предлагат визуална и програмна елегантност и сложност. Най-важно е решенията да поддържат целите и деловите нужди на заинтересованите страни. За да работи всичко това добре, е необходима централна система, която да свързва взаимодействията между независимите групи. Ако се използва по стратегически начин, инструмент като Акшуър може да свърши тази жизненоважна роля. От опит знам, че Акшуър може безупречно да удовлетвори комуникационните нужди на разнолицеви групи.

Преди да започна да работя с Акшуър пез 2005 година по редизайна на Hollywood.com, използвах традиционните тогава Визио, Илюстратор и Дриймуивър, за случаите на употреба и симулациите за тестването с Нийлсен Норман. Трите рунда усилено тестване бяха доста успешни и симулациите ми работеха добре, но процесът беше трудоемък и времеемък. Отне 5 месеца от начало до край (да, може основно да виним ЕнЕнДжи за това), но аз естествено исках да ускоря процеса. Захванах се да търся инструмент, който да помогне във фазата на тестване с потребители. Попаднах на Акшуър случайно. След първите няколко часа с него знаех, че имам инструмент, който не само ще помогне за бързо тестване с потребители, но и ще ми даде възможност да покрия дейности, за които използвах други инструменти. Можех не само бързо да построявам прототипи. Възможността да опиша функционални спецификации на ниво обект, а след това автоматично да ги изсипя в Уърдовски документ заедно с картинките на интерфейса ме изпрати в информационно-архитектурна нирвана.

Скоро след като направих откритието си, показах на директора си по информационни технологии напълно работеща симулация на един от дот нетските му модули. Беше изкодил модула сутринта, а до края на деня имах напълно работеща взаимодействена симулация, стъпваща на кода му и готова за първото тестване с потребители. И двамата бяхме завладяни и от този момент нататък си сътрудничихме много ползотворно, учвеличавайки производителността си с поне 30%. След няколко години ежедневна работа с иунструмента се обособиха някои добри практики, които искам да споделя.

Какво не е

Ще започна с това какво Акшуър не прави.

• Не е инструмент, които може да изнася ХТМЛ, готов за производство. Въпреки че изглежда да може, не може.
• Не е най-добрият инструмент за правене на диаграми. Има заготовки, които може да се използват при нужда, но скоро се връщаш към стандартни инструменти като Визио, което, разбира се, е по-мощно.
• Акшуър няма добри възможности за управлкение на версиите (това обаче може да бъде адресирано в бъдеще). Ако имате екипи от информационни архитекти, работещи заедно върху симулации или прототипи би било идеално да имаше възможност потребителите да вкарват и изваждат (check-in, check-out), подобно на Вижуал Сорс Сейф, Сабвършън или Харвест (Visual Source Safe, Subversion, Harvest).
• Не работи под Мак ОЕсХикс. Акшуър е дот нетско приложение и изглежда производителите не се интересуват от възможността Макинтош. Бих препоръчал на разработчиците му да пренесат продукта към Линукс, използвайки Моно, ако изобщо е възможно.
• Акшуър няма изведнъж да промени подходите и протоколите, съществуващи в организацията ви, но може успешно да бъде въведен във всяка точка на процеса, без значение колко е голям или малък проекта ви.

Добри практики

Успешно съм ползвал Акшуър при много агресивни срокове, както и в по-кротки изследователски среди, и съм открил много предимства, които този инструмент може да даде. Наслаждавам се на занаята на информационния архитект заради удоволствието да виждам хора, които работят заедно, за да построят нещо. На пръв поглед, такава сложност изглежда невъзможна за изграждане. Именно това е предизвикателството, което ме поддържа като информационен архитект. Когато един проект изглежда голям и неуправляем, фината настройка на полезното действие е критична за превръщането му в успех. За мен информационният архитект не само строи взаимодействия между системи, но и ефикаснос свързва индивидуалните умения, за да намали риска.

Акшуър блести в гъвкавите процеси за разработка (Аджайл/Скръм), най-вече за отдалечено сътрудничество в екипа. Гъвкавите методи променят формата си от екип в екип, но от опит съдя, че са едни и същи по същество. Акшуър работи наистина добре именно при итеративния подход за разработка на софтуер и сайтове. Когато започвам проект, започвам с итерация 1.0. Това е представяне на структурата и навигацията на много много ниско ниво – наричам го отправен документ. С нарастването на точността на прототипа и прерастването на Акшурския проект в по-зрял документ, итеративното запазване на всяка версия на проекта става много полезно. Мога с лекота да се върна към версия 1.4 или 2.4 на документа. Публикуването като ХТМЛ е вградено в Акшуър и ми позволява да качвам проекта в собствен блог, където клиентът може да проследи историята на проекта (между другото, всички клиенти се влюбват в това).

Успоредно с публикуването на поредната итерация на прототипа в ХТМЛ, за Акшуър може да произведе същия интервал и Уърдовски документ, който записвам като ПиДиЕф за теглене от клиента. Този ПиДиЕф е основният източник за обратната връзка от клиентите, защото им позволява да добавят коментари направо в документа. Клиентът може да проучи симулацията, и да коментира функционалната спецификация в ПиДиЕфа. Процесът е страхотен при отдалечено сътрудничество на екипа и при многоезикови ограничения. Случва се по време на отдалечена среща да реша да осъвременя блога на проекта, а клиентът да презареди показаното от браузъра, за да види наживо промените, за които сме говорили (клиентите обичат също и това).

Заключение

Акшуър няма да замени напълно стандартния ви инструментариум за проектиране, документиране и разработка, но е фантастичен начин да съберете тези документи и да ги споделите бързо и без усилие. При забързани производствени среди, където проучванията и ползваемостта са по-скоро дар, а не закон, колкото по-бързо можете да вкарате продукта си в състояние, в което потребителите го разглеждат и обсъждат, толкова по-добре. Акшуър може да направи това за вас.инструменти

Каня и всекиго, който чете това. 7 октомври 2008 г. 13:30. София. Хотел Радисън. Зала Александър.

Надсловът е Как се прави ползваемост? Ще споделят хора, които по един или друг начин осигуряват ползваемост на продукти, сайтове и услуги. Някои имена са нови, други са добре познати, но лекторите и темите им са интересна смес. Борил, Георги и Джони са дизайнери, но всеки по свой начин. Красен и Янко са бизнесмени - първият в телекомуникациите, а другият в електронната търговия. Морис пък е изследовател и учен. Ще чуем различни гледни точки, а от това по-хубаво - здраве.

Две много сериозни компании са спомоществуватели: ТехСмит и САП Лабс България. ТехСмит е производител на софтуер за екранни снимки и записи. САП Лабс България пък е подразделение на САП, която от своя страна е най-големият производител на делови софтуер в света.

Една от програмите на ТехСмит е Море (но не е черно, нито бяло), на английски Morae, и се използва за тестове за ползваемост. Супер полезен софтуер. Наскоро излезе версия 3. По време на семинара ще имаме удоволствието да го демонстрираме.

Ще демонстрираме и още един инструмент, свързан с ползваемостта - Акшуър (Axure). Той пък се използва за проектиране на интерфейси и взаимодействие. С него стават отлични интерактивни прототипи. А най-хубавото е, че може да се ползва от всеки. Не е нужно човек да е програмист или графичен дизайнер.

Очакваме доста хора: дизайнери, проектанти, ръководители на проекти, ръководители на екипи, технописци, изпитатели на софтуер, а вероятно и други.

Заповядайте. Запишете се.събития

Четох статия на тема ролята на жените в деловото управление. Статията е на изданието МакКинзи. От доста време ги следя. Сериозна организация. Пишат на разнообразни и полезни теми: стопанство, управление, политически отношения, пари, информационни технологии. Изобщо, богато и добро издание.

Досега не ми се беше налагало или приисквало да им казвам каквото и да било. Тази статия малко ме подразни и ми се дощя да споделя мнението си. Не съм привърженик на идеята, че жените трябва да участват навсякъде и във всичко - Петя, нищо лично. Не страдам от това, че в управителните съвети на фирми и организации имало малко жени. Нямам против това да има жени. Хора. Не споделям ентусиазма на всяка цена да участват във всичко. Например, има жени-щангистки. Лично не го приемам, но щом ги кефи - тяхна си работа.

Потърсих на сайта на МакКинзи Куортърли място, където да споделя мнението си за статията.

1. Първо потърсих на страницата на статията - не намерих.
2. След това потърсих връзка “Свържете се с нас” или нещо подобно в менюто - и горе и долу - не намерих.
3. Тогава погледнах в “За нас” - и там не намерих.
4. Пуснах картата на сайта (хубаво е, когато има такава) - и там няма нищо.

Упорит съм. Отидох на сайта-майка www.mckinsey.com и там намерих страница, на която може да се даде обратна връзка. Едва ли е предназначен за статиите от подсайта. Няма да им дам обаче - вече го направих тук.

Какъвто ще да е размерът на сайта ви, каквато ще да е целта му, каквито ще да са потребителите му, дайте възможност на човек, който иска да каже нещо да го направи. Дори и да не ви интересува какво мислят, дайте на потребителите си възможност да се изказват.

Ако потребителят ви не може да го направи на вашия сайт, ще намери начин да го направи на друго място. Ако това което има да каже е добро, хубаво - ще го прочетат и други хора. Хората сме така устроени, обче, че предимно забелязваме отрицателни неща и съответно говорим и пишем за тях. В повечето случаи тогава, потребителите ви ще искат да споделят нещо, което ги притеснява или им липсва. Не е ли по-добре тогава да го кажат направо на вас, вместо да го изливат в някой блог или форум.

Фактът, че предлагате възможност на хората да ви кажат нещо е достатъчен. Това е знак, че се интересувате от мнението им, че те са важни за вас. Не е нужно да им отговаряте. Не е нужно дори да четете какво ви пишат. Разбира се, ако го правите, ще ви е по-полезно.

Най-простите неща:

• Осигурете връзка към формуляр за коментари или дайта адрес за имейл. Може да оставите и телефонен номер.
• Поставете информацията за връзка с вас на видно място в сайта си.
• Направете така, че тази информация да е достъпна от всяка страница на сайта.
• Когато предлагате продукти или статии дайте възможност потребителите да коментират всеки обект. В този случай сложете формуляр за коментари на страницата на продукта или статията.

общуване, отношение

За урока благодаря на Том Питърс (Tom Peters - www.tompeters.com). Осъзнах, че винаги съм искал да го кажа, но не съм се сещал как.

Не е достатъчно да замислим услугата. Не е достатъчно да предложим услугата. Не е достатъчно да запишем клиент. Не е достатъчно да предоставяме услугата на клиента. Не е достатъчно редовно да информаираме клиента за ползването на услугата.
Има и още нещо. То е онова, което се случва с клиента докато ползва услугата. А то се формира от дребни и често незабележими на пръв поглед неща от рода на:

• Как се чувства клиента ползвайки услугата.
• Как са форматирани фактурите.
• Как реагираме на въпросите на клиента.
• Как се отстояват / обясняват неяснотите по договора или услугата.
• Какво пише в сайта и с какви думи е казано.
• Колко време хаби клиентът за да стигне до нужната му информация.
• Колко реклама и друга ненужни неща му предлагаме.
• Колко лесно потребителят разбира договора.

Колкото по-рядко и по-малко караме потребителите си да се чувстват глупави и нищожни, толкова по-добре те ще възприемат нас и услугата ни, толкова по-пълноценно ще е тяхното изживяване на услугата.общуване, отношение